Всички наричаме този празник най-светлият, най-обичаният – 24 май – Празникът на славянската писменост, на българската просвета и култура. Празникът, който се чества и празнува вече повече от 200 години.
Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световният възход и в който спираме за миг, за да се замислим каква огромна част от световната цивилизация е повлияна от нашата, родна, българска и славянска писменост и култура.И как българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
Празнуваме този ден в знак на преклонение пред делото на светите братя Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях последователи, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Феноменално, изключително и свято е тяхното дело и ние сме още по-горди от това, че сме част от него, че сме негови поддръжници и продължители. Всички ние – българи, славяни, – които милеем, пазим и тачим това свято дело и които подържаме живи българският език и българското слово, за да го предадем на поколенията след нас и да ги направим и тях част от веригата пазители на родното и на духа.
24 май е и личен празник за всеки един от нас – от спомена за първата научена буквичка, която ръчицата ни плахо изписа в първата тетрадка – до книгата, която за първи път ни развълнува и ни накара да се преклоним пред таланта на нейния автор….
В този ден се прекланяме и пред родителите си, които са ни прочели първата приказка, спомняме си и нашите учители. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието не един невероятен, чуден свят, който ни разкриват буквите и книгите.
На този ден празнуват завършването си нашите първокласници, които за пръв път пристъпиха прага на училището ни и се нарекоха ученици на българкото училище в Дъблин. Свежо, мило и жизнерадостно попълнение в нашите редици… Те работиха усилено през цялата учебна година и ние сме изключително горди от това, което постигнаха.
На този ден празнуват завършването си и всички останали ученици на нашето училище. Нашите малки, и вече не толкова малки – пораснали – слънца, които всеки път огряваха стаите, коридорите и залите на училището ни. Всички те дадоха много от себе си и ние, техните учители, сме повече от горди от резултатите и постиженията им.
Всички те получиха своите удостоверения и грамоти за отличен успех на едно от най-емоционалните и мили тържества, които някога сме организирали. Децата рецитирха, пяха, танцуваха и много, много се вълнуваха по случай завършването на още една много успешна учебна година. Година, в която нашето училище почти удвои мащабите си!
За това колко успешни бяхме за пореден път ни увериха думите на родителите на децата ни, които ни споделяха с какво желание и нетърпение децата очакват съботния ден, за да дойдат на Българско училище. Сили и насърчение да вървим напред пък бяха благодарността в очите на децата ни и красивите усмивки, греещи на лицата им. Подаряваха ни цветя, картички и стихове …
“УЧИТЕЛКО, ОТ НАС БУКЕТ ВЗЕМЕТЕ
ОТКРИЍТЕ В НЕГО НАШИТЕ ОЧИ
И ЧУЍТЕ В НЕЖНОСТТА НА ВСЯКО ЦВЕТЕ,
КАК ДЕТСКАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ ЗВУЧИ!“
В празничния ден още по-силно значение имаха думите книжовност, духовност и знание. Защото всички ние знаем колко е важно да образоваме децата си и да поддържаме живи словото и делото на светите братя Кирил и Методий. Дело, даващо ни гордостта и самочувствието да кажем, че „ и ний сме дали нещо на света“ – а именно – образованост и културна независимост на целия славянски род.
Честит Празник!
Автор: Зорница Гоган
