Училищата, също като хората, имат своя биография.
Нашето училище също. Но като мащаб все пак това е много различно и несъизмеримо, защото в биографията на едно училище са вплетени, вградени съдбите на много хора – създатели, учители, ученици, родители, съмишленици, спомоществователи…години наред.
27 май 2018 година. Паметен ден за Българско училище „Азбука“-10-та юбилейна година! Самият ден – светъл и слънчев под ирландското гостоприемно небе – бе пропит и наситен с приятно вълнение, сладък трепет и споделена мъдрост.
В 12 часа по обяд дворът на Националния музей за модерно изкуство в Дъблин, Ирландия започва да се изпълва. Толкова много гости, родители, ученици, приятели. И една цветна феерия, допълваща красотата на това прекрасно място, което отвори врати на една от най-красивите си и старинни зали и посрещна множеството нетърпеливо чакащи да влязат.
Още на входа на залата, определена за тържеството, те посрещат усмихнати лица. Това са хората, които мило поздравяват, насочват и помагат на влизащите да намерят своите места.
Залата…Може би най-красивото и подходящо място за честване в такъв мащаб и с такъв повод – 10 – годишен юбилей на Българско училище, в красива сграда, построена през XVII век, част от националното културно и историческо наследство на Ирландия.
Началото! Дългоочакван миг! И всички се изправят за посрещане на знамето на Българско училище “Азбука“. След това представяме нашите скъпи гости.
Поздравителна реч поднесе домакинът – директорът на БУ “Азбука“- г-жа Зорница Гоган. Тя разказа за дейностите, проектите и желанието на учениците да учат и творят, за атмосферата, предхождаща този ден, за радостта от успехите в споделения път.
Поздравителни речи изнесоха г-н Бранимир Заимов – посланик на РБългария в Република Ирландия, г-н Ялнъзов, бивш посланик на Република България в Република Ирландия по време на основаване на училището, г-н Петър Харалампиев – председател на Агенцията за българите в чужбина, г-жа Йовка Джунгурова – Председател на БОКЦИ, г-жа Вяра Панова – Председател на Родителския съвет.
Чухме и вълнуващите думи на г-жа Снежина Мечева, говорител на АБУЧ и директор на БУ „Иван Станчов“ към Българското посолство в Лондон, която изтъкна невероятната радост, чест и задоволство от факта, че се намира сред толкова много сънародници, че продължава да укрепва нашето дело. Тя връчи грамоти от АБУЧ за изключителен принос и съдействие в работата на Българско училище „Азбука“, Дъблин на Посланик Емил Ялнъзов, Посланик Бранимир Заимов и Консул Милена Иванова.
Г-жа Силвия Стаменова прочете поздравителен адрес от името на Асоциацията на българските училища в чужбина и лично от председателя – д-р Ирина Владикова.
Професор д-р Силвия Николаева сподели, че с днешното честване ние доказваме, че България не е просто географско понятие, тя е съзнание, намерило идентичност и въплъщение в създаденото училище, което вече 10 години обучава и възпитава в български ценности децата на България, извън България.
Г-жа Илиана Нанчева, както и всички уважаеми и скъпи гости пожелаха здраве и вдъхновение, за да можем, обединени в многообразието, да пренасяме завета на Светите братя и да пазим националната си идентичност.
Много скъп специален поздрав получихме от нашия „13-ти клас“ – бабите на нашите ученици, някои от които са част от началото на пътя на училището. Мил поздрав от името на първите ученици на училище“Азбука“ поднесе Ленард Аданов, който изказа благодарност към своите учители.
Един изключително тържествен момент и същевременно толкова вълнуващ бе връчването на наградата “Неофит Рилски“ за цялостен принос на Директора на нашето училище – г-жа Зорница Гоган. Почетното отличие се присъжда за дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на просветата и образователното дело. Заслужена награда и признание за неуморен труд и безрезервна отдаденост на училищното дело.
Припомням си думите на г-жа Ирина Ботева-Владикова, задочно поднесени от г-жа Силвия Стаменова – „Няма да угасне пламъкът на нашите ценности“. Няма да угасне, докато има хора, дейни и милеещи за родното, и поддържащи жив пламъка на българското слово.
Затрогващо тържествен и пленителен бе моментът, когато зазвуча химна на Светите братя Кирил и Методий и всички се изправиха на крака и запяха. Заедно, дружно. Такива моменти си струва да се видят.. и почувстват. Точно те показват, че всички ние носим България в сърцата си. С любов.
Песента, стиховете и приятелството правят този свят по-хармоничен. И това го доказаха най-малките ученици-нашите първокласници, които с любов и старание се бяха подготвили за този велик ден.
Последва връчването на Удостоверенията за завършен клас на 1-ви и 12-ти клас. Малките първокласници обещаха, че ще пазят огъня на знанието и ще го предават на следващите класове, за да пребъде българското слово и нашето българско училище!
Ученици от 7-ми, 8-ми и 9ти клас ни върнаха назад във времето, за да ни разкажат историята на нашето училище, отворило врати с 14 деца, а днес вече те са 134.
За всички свързани и вградени в това училище съдби на хора, оставили частици от душата си тук, за ученици, постижения и проекти, за толкова мили моменти, което предизвика невероятни емоции.
Чухме и думите на Елица Петрова от 8-ми клас, за която всяка събота е празник, която с желание идва и е благодарна за всички за всички тези вдъхновяващи дни, прекарани в училище, дни на радост и споделеност на роден език.
Цветните ухаещи феерии бяха награда за всеотдайността на най-важните и щедри хора, част от биографията на Училището – учителите, хората с големи сърца, побрали огромна любов, хората, отдадени на учебното дело, превърнало се за тях в мисия!
За щедрите на време, желание, всеотдайност, съпричастие и обич други хора, които са заедно още от създаването на училището и са част от прогреса му – красиви букети, заредени с признателност и благодарност.
Всички те работиха безотказно, посветени на велика мисия, на свещена кауза – Българско училище „Азбука“!
За всички тях – ПОКЛОН!
Празникът продължи с представяне на най-малките ученици от детската и предучилищната група с песента “Знамето ни е трицветно“.
Дойде момент и за хорото – заиграха сърцата в ритъма на Малешевско хоро с децата на Роси Мийхан.
Много вълнение породиха толкова сърдечните послания и пожелания за бъдещето на децата от 2-ри, 5-ти клас и класа в Тюламор. Те показаха, че уверено вървят към нови предизвикателства в изучаването на родния език и знанието за родната земя.
А после и малките, толкова красиви танцуващи звездички на Зорница Атанасова! И те развълнуваха публиката, която ги аплодираше в ритъма на Самоковско хоро.
Видяхме презентация за това как празнуваме традиционните български празници в училище, представени от 6-ти клас, капсулата на времето от 3-ти и 4-ти клас, които запечатаха в нея своите послания. Интересно и вълнуващо е, че един ден, точно след още 1О години, други деца ще прекрачат прага на нашето прекрасно училище, за да се учат на писмо и четмо българско, ще отворят капсулата и ще прочетат какво са им завещали техните връстници.
И отново под звуците на любима песен заиграха в ритъм сърцата – на сцената затропаха Дайчово хоро по-големите звездички от групата на Зорница Атанасова.
Вълнуващ момент беше раздаването на наградите от училищния конкурс. Имаше само победители, защото всички творби бяха невероятно уникални и прекрасни.
Всяко дете е творец. Това доказваха двете вълшебници от арт ателието в училище – Габриела Кожухарова и Милена Папазова през цялата година. Последната работа на техните ученици бяха много красиви букви с елементи от българска шевица, които изненадващо се подредиха на сцената и изписаха АЗБУКА – името на нашето училище.
Последва раздаването на благодарствени грамоти за дарителите – Ваня и Васил Динкови и семейството на Венцислав Велков, хората, които безрезервно ни подкрепяха.
Искрени благодарности и обич за тези хора с щедри души!
Ето затова ние можем смело да вървим напред!
Със специален поздрав за нас в програмата ни участваха танцовият състав на родителите от училището и виртуозите на танца от Клуб за народни танци „Чемшир“ от гр. Арма, Северна Ирландия.
Много мил момент беше и раздаването на подготвените подаръци с логото на училище „Азбука“ за всяко дете, ученик в училището.
И почти накрая оставихме един изключително силен тържествен миг -представянето на химна на нашето училище, когато всички – учители и ученици излязоха заедно на сцената и запяха:
Училище родно и мило,
Светилник във душите си ти!
Напред си ни ти устремило!
Разкриваш ни нови мечти!
Вече имаме знаме. Имаме и химн. Те ще носят традицията на миналото, ентусиазма и радостния заряд на днешния ден, и вярата за светли бъднини.
За този ден ще се говори дълго. Тържествен, изпълнен със светли помисли и силни думи, с мъдрост и красиви пожелания за бъдещето, към което смело вървим всички ние – с радост, вяра и заразяващ ентусиазъм, водени от любовта към родното.
ДНЕС НИЕ ПОЧУВСТВАХМЕ ГОРДОСТ, ЧЕ СМЕ ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩЕТО НА ЕДИН ХРАМ НА ЗНАНИЕТО, БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ „АЗБУКА“, РОДЕНО В ИРЛАНДСКАТА СТОЛИЦА, УЧИЛИЩЕ, КОЕТО ГРАДИ СВОЯ СЛАВНА ИСТОРИЯ.
10 ГОДИНИ НЕ СА САМО МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ, А И ОБЕЩАНИЕ ЗА КРАСИВО БЪДЕЩЕ, БЪДЕЩЕ ПО ПЪТЯ НА ЗНАНИЕТО ЗА РОД И РОДИНА НА РОДЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!
Пожелаваме на всички огън в душите и обич в сърцата, за да продължим заветите на Светите братя и великото дело да обучаваме на роден език българчетата извън пределите на Родината. Нека споделим още 10 успешни години и на 20-тата си спомним с умиление за днешния ден! И още 10! „ Нито крачка назад, само големи скокове напред“ – както ни пожела г-жа Снежина Мечева.
Готови сме! Още преди 10 години приехме смело това предизвикателство!
Честит рожден ден, Българско училище “Азбука“!
Честит празник, мили колеги и съмишленици, родители и ученици!
Честит празник на всички хора, родени и живи чрез българското слово тук и по света!
Докато ни има, ще я има и България!
Мислете, говорете и пишете на български, за да продължаваме напред – грамотни и знаещи, призвани и вдъхновени – силни и богати със словото си!
И нека Светите братя Кирил и Методий да ни благословят с огнени думи за достойни дела!
„Върви, народе, възродени…“
Единен в своя дух върви!!!!!!
Честит десети рожден ден, БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ „АЗБУКА“!
30/5/2018 г.
Дъблин, Ирландия
Цв. Радева
Фотограф: Ивайло Петров
