Home / Разни / Роден на Великден
single

Роден на Великден

Събота 2-ри декември, 2023, ден като всеки друг и не съвсем. В нашето училище “Азбука” ни гостува журналиста и писател г-жа Бойка Асиова. Дойде с началото на учебните занятия в 9:30 сутринта. Запозна се с част от родителите, влезе в залата и се хвана на хорото да разиграе сърцето и усети духа на България в българското училище. Последва среща с децата, родителите и преподавателите. Гост на срещата с нея беше и Посланик Ваня Андреева. Г-жа Асиова ни представи книгата си “Роден на Великден”.

Увлекателният и разказ ни пренесе в далечната 1903-та година, събитията последвали Илинденско-Преображенското въстание и съдбата на едно българско сираче. Срещата му с Пиърс О’Махони, която променя живота му и го превръща в студент по медицина. Децата слушаха в захлас и не им се връщаше в класните стаи. Всички се потопихме в поднебието на събитията в Разложката котловина. Оживя пред очите ни красотата на градините и запеските, звука на гайдите и пенливите потоци, кристалният въздух и величието на планините Пирин, Рила и Родопите. Вълшебството продължи с прочит на откъси от книгата. Направихме си обща снимка за спомен.

Децата се върнаха по класните стаи със завета на г-жа Асиова – ”Знайте езика си, той ни съхранява като Българи!”

Продължихме за срещата с наследниците на Пиърс О’Махони. Парламентарист по призвание, той пристига в България през 1903-та година, за да търси примера на други народи от Европа, които готвят национална революция. Съдбата на народа ни силно го развълнувала и той създава сиропиталище за 30 момчета-сираци от Илинденското въстание.

Г-н Аданов, председателят на БОКЦИ, беше уговорил среща с пра, пра внуци на О’Махони и на синове от сиропиталището. Срещата се състоя в малката църква Ballinure church, където е погребан Махони. Четири са момчетата дошли с татко Махони в Ирландия в далечната 1913 година. Първата среща с наследниците се осъществява през 2010 от Посланик Емил Ялнъзов. Тогава е поставена и паметна плоча на гроба на Пиърс О’Махони от името на признателният български народ.

Не мога да изразя с думи вълнението на г-жа Асиова при срещата и с наследниците на татко Махони. Сълзите напираха в очите и, думите не излизаха. Не по-малко развълнувани от срещата бяха пра-пра внучката на татко Махони – Kerry Pocock, пра- пра внука на едно от сирачетата – Efftim Ivanoff.

Поставихме цветя на паметната плоча и запалихме свещи. Почетохме ирландския благородник както почитаме нашите предци. Разговора се въртеше около книгата на г- жа Асиова. Г-н Seamus Shortall, един от гостите на срещата, преди години, се заема сам да проучи всичко свързано с живота и дейността на Пиърс О’Махони. Няколко пъти е пътувал до България и с помощта на българската журналистка Мария Тасева прави своите проучвания. Преди година разбира за книгата “Роден на Великден”. Въпросите не спираха, от къде сте взели материалите? Къде се съхраняват архивите за работата на Махони? Какъв човек е бил? Има ли още “побащиме”? Децата от сиропиталището не помнели фамилните си имена и нямали кръщелни свидетелства. Помежду си се нарекли “побащими” и много от тях са приели фамилното име Махони. После, през годините, когато се издирвали по широкият свят се обръщали един към друг с “драги мой, побащиме”.

Срещата продължи на по чаша топло питие в близкият пъб. Филип Иваноф е на 86 години. Беше на срещата с племенника и сина си. Разказа ни как баща му никога не му е говорил за времената в България. Колко силна трябва да е била болката от преживяното в детството да не искаш да върнеш спомените си. Хенри Джон Хърли, племеник на Филип, се интересуваше има ли начин да се запише в училище да изучава български език. Всеки един от тях беше посещавал България няколко пъти в опит да намери нещо за корените си.

Г-жа Асиова сбъдна своя мечта, посети държавата Ирландия, учебното заведение – колежа Тринити, където нейният герой Филип беше завършил медицина. Срещна се с наследниците на Татко Махони. Нейната книга оживя и придоби друго значение. Съживи надеждите на наследниците. Фактите прочетени и документирани от разкази и исторически документи бяха облечени в реалност.

Разделихме се с обещанието да се видим на тържеството по случай 15 годишнината от основаването на училище “Азбука” на 25-ти май 2024. Разменихме контакти и си обещахме да държим връзка.

Share this:

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.