Париж е най-големият град във Франция и също така нейна столица. Популацията наброява около два милона души. Но това са само статистики. Това, което аз ще ви разкажа няма никаква връзка с тях.
Часът е шест сутринта. Опитвам се да се надигна от леглото, но не мога. И тогава осъзнавам кой ден е… И веднага събирам сили. Може би вече се досещате кой е деня, за който говоря. Този, в който аз най – сетне отивах там, където моите мечти бяха отишли отдавна. Точно така – денят, в който тръгнах за Париж.
Надигам се от леглото с вълнение. Около 45 минути по – късно целувам все още спящите си братя и мама, и тръгвам. Както обикновено навън е студено…и мъгливо. Стигаме на летището точно на време. И около девет и петнадесет излитаме.
След около два часа кацаме на френска земя. Слизам от самолета и все още не мога да осъзная къде се намирам. Летището е пълно с пътници, попадаме в един от т.нар. „пикови часове“.
И още във влака, с който се привижваме от летището към града, Париж започна да ни омагьосва. Оказва се, че както ние си имаме „улични музиканти“, така те си имат и „улични“, и „влакови музиканти“. Този във влака носи акордеон и трябва да призная, че е добър.
След около половин час слизаме от влака. Срещаме се с няколко групи от други български училища в Европа. Учителките си бъбрят, а аз и другите момчета се оглеждаме наоколо. След това се отбиваме към тунелите. Може би сега се питате: „Ама какви тунели?“. Говоря за метрото. Понеже Париж е голям град, това е най-разпространената форма на придвижване там. Е, поне като обществен транспорт. И пак е пълно с хора.
След около един час в метрото най – сетне излизаме. И тогава пред мен се разкрива една смайваща гледка! Шанз-Елизе, Триумфалната Арка в другия ѝ край и силуетът на Айфеловата Кула в далечината. Прекрасно е! В първият момент дори не мога да повярвам на очите си!
Продължаваме напред и се срещаме с групата от Париж. Тяхната учителка играе ролята на екскурзовод. Вървим по Шанз – Елизе и се натъкваме на някаква изложба на автомобили Мерцедес. Тези коли са невероятни! Най-отпред има една спортна кола, от тези чиито врати се отварят нагоре.
По пътя огладняваме и се отбиваме за сандвичи. Веднага след това с нови сили се запътваме към Триумфалната Арка. Правим малко снимки се насочваме към метрото, защото вече става късно.
Около шест вечерта се прибираме в апартамента на нашите домакини. За вечеря има френско ястие с картофи, бекон, лук и разстопено френско сирене. След това ни поднасят пет различни вида френско сирене. Харесват ми всичките освен едно, което има доста силен аромат. След вечеря синовете на семейството, ни показват една много яка игра, която те играят заедно.
На другата сутрин се събуждаме около седем. Готови за новия ден се насочваме към метрото. Посещаваме Айфеловата кула. Въпреки мъглата и мрачното небе, всичко ми се струва красиво. Разказват ни историята на кулата – как отначало била червена, а сега за нея бил направен специален цвят, който е по – тъмен в основата и изсветлява към върха.
Продължаваме нататък и пред нас се появява някаква старинна сграда, която оказва се била навремето академия за войници. Интересното е , че и Наполеон е учил там като малък.
След това се насочваме към Нотър Дам, която, както разбираме е била почти разрушена през революцията и по – късно реставрирана.
На връщане минаваме през Операта. На предната й стена са изобразени лицата на едни от най-великите композитори като Бетовен и Моцарт. Части от покрива й са направени от злато.
Прибираме се обратно в апартамента и един от най-голямите ми „кошмари“ до тогава е на път да се сбъдне. Ще ядем охлюви!!! Все пак се престрашавам и решавам да опитам. И те не са толкова зле, колкото си представях. Всъщност даже са много вкусни! За основно ястие ни поднасят нещо като винен кебап, приготвен с френско вино.
Ден трети. Поне си поспиваме малко повече. Около девет се запътваме към българското училище в Париж. Там правим нашите презентации и четем пред всички присъстващи произведенията, с които сме участвали и спечелили в конкурса. Някои изпълняват песни. Малко се притеснявам, но мисля, че е нормално. Всички аплодират нашите усилия. След това гласуваме за най-добра рисунка в конкурса на тема „ Баба Марта“. Вълнуващо е, всички са в добро настроние и си личи, че наистина се забавляват.
Денят привършва и се чувстваме изморени. Помагаме да се свалят всички рисунки от стените и се запътваме към метрото. Понеже вече сме останали без сили, просто си поръчваме пица и право по леглата.
Отново е шест часа сутринта. Последните часове в Париж предстоят и по – късно същия ден се прибирам у дома. Изпитвам смесени чувства – от трите чудесни, но изморителни дни в този шеметен град и в същото време носталгията по дома – нашите вече ми липсват много. Качваме се във влака и след половин час сме вече на летището – там, откъде започна всичко точно преди три дни.
Това беше хронологията на събитията. Струва ми се, така сякаш съм ги изживял на бързи обороти. Ще ми трябва време, за да осъзная всичко. Ще разказвам на семейството ми и ще го преживявам отново. Иска ми се да благодаря на гостоприемните ни домакини, че ни накараха да се почувстваме уютно като у дома си. Картините са запечатани в ума ми, а спомените винаги ще ме връщат с особено приятно чувство към преживяванията ми в този омагьосващ град. Знам, че един ден ще го посетя отново!
Борис Николов