1. Законът за средното образование:
Какво се случва от тук нататък? Какво наложи свалянето му от обсъждане и преработка? Какви са перспективите да видим новия проектозакон, в какъв срок, как ще протекат новите обсъждания? За нас това е най-важният проблем – продължаваме да отсъстваме от закона.
Продължава да няма нормативна уредба за трайното уреждане и за да може законът най-добре да отговори на тази необходимост: искане МОМН да организира кръгла маса за обсъждане на нормативното уреждане на нашия въпрос в закона, на която да ни извика нас, представител на външно, представител на Финансите, на ДАБЧ и депутати…
Отговор: проектът е свален от сайта на МОМН, защото е бил само предварителен вариант, за който са постъпили над 3000 предложения. Тези предложения са разгледани и на базата на тях сега се изготвя нов проект, който ще се внесе в Мин. съвет, а после ще се обяви на сайта на МОМН като предварителен проект. Ние няма да пишем нови предложения засега. Ще видим какъв ще е крайният проектодокумент. Министърът не одобрил варианта, който му бяха предложили предния ден и го беше върнал за корекции. Имало много противоречия.
Съзнава много добре колко е важно това за нас, за статута ни.
2. Програмата Роден език и култура – какви са изгледите за нейното съществуване занапред, тъй като до излизане на Закона единствено тя финансира нашата дейност? (първата година се отпуснаха 5 000 000 за 52 училища, не се усвоиха всички – само 3 000 000, поради липса на натрупан опит в МОМН за реалните нужди). Следващата година имаше такъв опит – защо средствата намаляха на 50% при брой на училищата 109, който брой беше ясно, че ще се увеличи? Очаква се през следващата година да кандидатстват много повече училища.
Няма стимул за разширяване броя на учениците в нашите училища, защото това увеличава и без това многото проблеми пред нас.
С такива минимални суми и постоянно нарастващият брой на деца в чужбина, програмата е изправена пред дилема: да дискриминира някои училища, ако класира проектите по качество, или да раздаде на всички по малко, (както последната година), което ще става все по-малко и съответно по-неефективно и ненасърчаващо!
Не е рационално да се предлага минимален брой ученици в клас – 10. От всички 170 училища – само ние в Лондон можем да постигнем подобно разпределение.
От името на всички училища, членове на АБУЧ – предложения за подобрение на програмата са изпратени в Комисията в МОМН.
Отговор; Новата програма Роден език и култура ще се внесе в края на март 2011 г. в Мин. съвет и веднага след това в началото на април ще се качи на сайта на МОМН. Отпуснати са 5 000 000 лева за следващата година.
Симеон Дянков е обещал допълнително пари за образование. Съзнава необходимостта след посещение в Чикаго. разговарят с Игнатов за помощ. Мнистърът иска за знае колко учители са назначени в нашите училища, за да види горе –долу за какви пари трябва да се говори за заплащането на труда им . иска справка за броя на учителите. Предният ден от ДАБЧ ни казаха, че по тяхна статистика училищата до момента са 172, но явно са много повече, защото само в Лондон не знаеха за 3 други училища и за две нови, които се откриват наскоро. Посочих, че е редно такава статистика за броя на учителите да се изготви в ДАБЧ, на които им се плащат заплати з атова, а ние в АБУЧ работим на 4 стана доброволно и все пак при нас има само 60 училища като членове. Министърът заяви,че учебниците трябва да ни се заплащат и доставят безплатно.
Г-жа Везенкова от училище „В. Левски” и „Розова долина” остро постави въпроса, че не може да се чудим всяка година ще има ли пари и колко по тази програма. Когато са намалени – това направо блокира дейността ни. Ако сме разширили дейността си, увеличил се е броят на учениците – как да се оправяме? По този начин дейността ни не може да се планира и развива възходящо. Трябва да се знае какво е сигурно. Не може и парите да ни се дават на 15 септември, когато вече трябва да сме започнали занятия, всичко да е закупено и транспортирано.
3. За страните – членки на ЕС най-важният въпрос бе за въвеждане на българската матура в образователните системи на тези държави. С оглед на провалилата се възможност г-н Игнатов да се срещне с представителите на Британското министерство на образованието (прекалено кратък бе срокът за договаряне на такава среща) – настояваме да се изисква от другите страни стратегически партньорства в рамките на съществуващи споразумения за сътрудничество в областта на културата, образованието.
Очакваме министър С. Игнатов да направи ново посещение в Лондон, организирано предварително и само с цел да се преговорят възможностите за връщането на А-левъла по български. Подобни посещения да се направят и в другите страни, членки на ЕС.
Необходимо е за нашите училища да се направят споразумения на държавно ниво или да се подновят вече съществуващите такива между България и др, държави, където нашите училища да бъдат включени като отделна клауза: да бъдат те подкрепяни, да им се предоставя безвъзмездно държавна база (помещения за обучение).
Като пример – в Министерство на образованието на Испания има две такива споразумения, на базата на които са изготвени програми: за взаимно разпространение на език и култура. Има такива договори, сключени с Португалия (членка на ЕС) и с Мароко (трета страна).
В Испания бяха сключени вече два договора между България и две отделни области – Мадрид и Валенция, според които договори Испанката държава предоставя безвъзмездно помещения за нашите български училища там.
Отговор: Министърът ще дойде до два – два и половина месеца отново в Лондон на специално уредена среща с британския министър на образованието да дискутират този въпрос. Показа ми писмо на МОМН, в което се казва, че във Великобритания никога не било имало А-левъл по български (нещо като матура за университет). Казах му, че ще трябва тогава да издиря дипломата на дъщеря си от 1992 година, която е държала такъв изпит, за да го убедя в противното.
Показах писмо от МОМН до Австрия. Общността от Австрия моли МОМН за съдействие на въвеждане на матура по роден език и иска МОМН да инициира последните стъпки, за да се случи това – от МОМН отговарят, че австрийското образователно министерство не ги било търсило по този въпрос.
Коментирахме, че е очевадно, че ние трябва да се грижим за езика се, а не да чакаме те да ни мислят. Колегите от Ирландия споделиха, че при тях този въпрос е решен от Ирландското правителство, което има много добра политика по отношение на имиграцията и малцинствата и там българският е признат за матуритетен. Но в повечето страни не е така и ние трябва да сме активната страна. Посочих за пример Полша, която има вече четвърта година матура по полски във Великобритания, а и навсякъде по света издържа училищата си (в Обединеното кралство са над 100).
Показахме и информацията на г-жа Петя Цанева от Мадрид, която вече уговаря с мин. на образованието на Испания възможностите за сключване на двустранни културни спогодби, в които да има клаузи за нашите училища. Следващата седмица тя ще води разговори с тях по този въпрос в Мадрид.
Приложихме два документа – договори за безплатно използване на класни стаи от испанските държавни училища за нашите български училища (това е факт вече във Валенция и Мадрид).
Приложихме и номинацията на г-жа Петя Цанева за отличието Българка на годината.
В обедната почивка споделих с министър Игнатов в какво тежко положение са били тази есен училищата в Париж, принудени да напуснат посолството. Споменах колко не сме използвали възможността да натиснем Франция така, както те направо са изнудили България да им предостави благоприятни условия за тяхното френско училище към посолството в София. Нашите колеги в крайна сметка са намерили сами разрешение срещу много голям наем, който не е бил предвиден в програмата и това ги е затормозило изключително. Поискали са допълнително пари по програмата от МОМН за наем – отказано им е.
4. Да се разреши на българските училища в чужбина да провеждат изпити за частни ученици така, както това е възможно по член 84 за децата в България. По една или друга причина деца, които желаят да учат, но не могат да идват всяка седмица до училищата ни в чужбина – да имат възможност да се подготвят самостоятелно или под ръководството на преподаватели (дистанционно) и да полагат годишен изпит пред комисия, за което да получават диплома за съответен завършен клас.
Министърът споделя това, записа си. Казах, че всяка година издавам 250 дипломи и с подписа си нося отговорност за верността на вписаните данни. Същата отговорност ще носят и учителите, участвали в изпитната комисия на 1-2 –ма задочни ученици, провели такъв изпит и оценили отговорите им. Но това ще даде възможност на истински желаещите да не се отделят от родното.
5. МОМН да определи ясни критерии, по които новосъздадените училища да бъдат лицензирани и съответно припознавани от посолствата, за да имат право да издават дипломи, които да се признават в България. В настоящия момент това най-общо става по субективна преценка и поставя в деликатна ситуация българските посланици.
Този въпрос се постави от посланик Кючуков, обсъди се много подробно. Министърът си записа. Приложихме по този повод писмо от консула във Вашингтон с искане от МОМН да се регламентират изискванията. Приложихме предложението на АБУЧ по този въпрос. Създава се напрежение сред училищата. Посланик Кючуков отбеляза, че не бива да имат приоритет едни училища пред други, само защото са в столици с посолства или в градове с консулства. Той лично предложи да има изискване за правоспособност на учителите, удостоверено от МОМН, да се спазва хорариума и програмите за обучение, да има подпис на директор на училище, който да поема с това отговорност за вписаното. При тези условия той не отказва на нито едно училище да го признае. Но не навсякъде е така.
6. МОМН да изпрати свой висш представител на поредната голяма изява на нашите училища и АБУЧ – Чикаго, САЩ. Много очевадна бе липсата на представител на предишната голяма и много важна изява на Конференцията на българските училища (27 на брой) в Мадрид.
Отговор; Министърът ще дойде в Чикаго.
Споменах, че в последните години много усилено работят хората в МОМН, има нужда човек, наясно с програмата също да дойде. Организаторите предлагат да поемат разходите на един човек от МОМН, който министърът посочи. Министърът каза, че те могат да поемат такъв разход на свой човек.
7. Съхранението на майчиния език – една от основните задачи на ЮНЕСКО. Трябва да е задача на българското правителство. 21 февруари – Ден на майчиния език и на АБУЧ. Да се отбелязва и в България.
8. Да получим възможност това лято и учителите ни да имат курс за обучение в работа с електронни дъски, както е предвидено за учителите в България.
Министърът подкрепя това.
Да бъдем и ние персонално поздравявани за националните празници лично от министъра, поне на 24 май.
Тук той се изчерви от неудобство.
Да не бъдем забравяни в ежегодните награди на МОМН за учители и директори на училища.
Записа си.
Да се направи всичко възможно тази година отпуснатите средства по програмата да не идват при нас през септември, а своевременно.
То е ясно. Но и в България за всич1ко, свързано с пари, нещата стават в последния момент.
Да има курс за квалификация по изготвяне на европейски проекти.
Министърът подкрепя това.
Изготвил:
Снежина Мечева
говорител на АБУЧ