Светослава Барабашка
Да бъдеш будител е нещо заложено генетично в теб. Oще някъде при създаването ти, клетките се преплитат, разбъркват, наместват и се “пръкват” едни такива интересни хора, заредени с друга енергия. Те са търсещи, но и даващи. Те са като нас, но са и “заждители”. Когато ги срещнем, ние си казваме: “Аджеба, какъв чародейник!” Те са навсякъде около нас, стига да ги потърсим. ”Ищяхът” ми от доста време ме караше, да си спретнем една ”раздумка” с една дама, от тези ”чародейките”. Та след дълго “назландисване”, мисля, че ни се получи “Ан тъй, киц!”
За думите и тяхната енергия, за новите будители и корените ни, за силата на българския език. Представям Ви Виктория Бешлийска и нейния блог “По дирите на думите”. Честит рожден ден, Вики!
Светла: Здравей Вики, потърсих те по повод деня на будителите и както ти споменах, искаше ми се да споделя с учениците и приятелите на БУ Азбука Дъблин – Ирландия нещо различно от информацията, до която всеки има бърз достъп в интернет. В този ден честваме делото на българските просветители, книжовници, революционери, стремежа към образование, а за теб е и рожден ден. От 2018 започваш да правиш блог Words Do Worlds, който преди дни промени на “По дирите на думите”, в него събираш стари български думи и разказваш истории свързани с тях.
Откъде се появи любовта ти към старите български думи?
Вики: Здравейте, много ми е приятно да съм с Вас и сред Вас на този хубав ден. Честитя празника на всички българчета и на техните родители и им пожелавам винаги да държат будителя в себе си буден, поне с едното око. А как се роди идеята? Тя ми е всъщност по наследство, генетично заложено в мен, защото моите баба и дядо са учители и са много добри разказвачи и пазители на традициите. Те са ми предали тази любов към езика и към словото, въобще към това да пиша и да разказвам. И така и до днес, цял живот съм се занимавала с писане и четене, а отскоро и със събиране на думи. Всеки е добре дошъл в блога, ще се радвам, ако го потърсите, за да ми оставите някоя любима Ваша българска дума, пък дори да не е стара.
Светла: Това е най-българският блог с английско име. Защо го промени само преди дни?
Вики: Промених го, защото назря моментът за тази промяна. Той възникна като мой личен блог и дневник. Идеята в началото беше дори да бъде двуезичен, за да може да бъде достъпен за повече хора, но така или иначе заради инициативата за събирането на стари думи, сметнах, че е много по-добре да носи име на български език. Така се спрях на “По дирите на думите”. Вярвам, че с всяка дума можем да се върнем назад във времето, да осъзнаем кои сме, откъде идваме, къде са корените ни. Особено в старите думи има много такива заложби, защото те винаги ни препращат към нашите баби и дядовци, към местата откъдето идваме. Така думите оставят наистина дири, по които да можем да тръгнем, за да изследваме себе си и историята си.
Светла: Смяташ ли, че сегашната обстановка е подходяща за това изследване, за връщането към миналото?
Вики: Няма точна формула, но тази преломна 2020 ни показва, че може би е време да останем на мястото си. Да спрем да прекосяваме земното кълбо, а да останем в домовете си, в сърцата си, в корените си, да се върнем към тях. Колкото повече “ровим” назад, може би толкова по-уютно ще ни става, или поне имаме възможност да си го направим, най-малко чрез езика, чрез разказите, чрез историите. Думите са един ресурс напълно безплатен, така че, това е едно поле, в което можем да работим непрекъснато.
Светла: Да, думите са ресурс, и точно това е начинът за разпознаване и приобщаване към общността, на българите в чужбина. Тук различните диалекти не се забелязват и имаме българи от всички краища на България. Правила ли си равносметка думите в блога от кой край преобладават? Има ли по-активни области? Можеш ли да ни дадеш примери за думи от някой от регионите?
Вики: Активни са хора от цяла България. Прави ми впечатление, че северозападните диалекти и шопският диалект са много цветущи, колоритни, там хората много бързо си се припознават един друг, и много бързо се надушват по думите. Там често ще срещнете думи с шушкащи съгласни, като щ, ш например – “филикощерица” .
Светла: Не знам, какво означава тази дума…
Вики: Ами да кажем, че така можем да наречем някой, който не ни е особено симпатичен или присърце. Докато например източните диалекти са по-меки, по-сонорни. От там идва една от най-любимите ми думи – “арaне”, която е галено обръщение към малко дете. Много са цветни думите и те дават това чувство за принадлежност на човека към региона. За това казвам, че те са път към нас самите, защото чрез тях се познаваме от къде сме и откъде идваме.
Светла: Нашите деца говорят предимно на английски език. Дори в междучасията в българското училище много бързо обръщат общуването си на него. Имаме и деца от смесени семейства, където българският език е на второ място. Четенето на български народни приказки понякога е истинско предизвикателство и за тях, както и за родителите, които трябва да обясняват непознатите им думи. Ти имаш ли някоя интересна дума, която да им привлече вниманието и да я запомнят? Дума, която да им покаже откъде идваме и че българският език не е страшен.
Вики: Нищо страшно няма в него. Той е толкова звучен и толкова сладък понякога. Ето снощи една дама, последователка на блога, ми изпрати нещо като речник на старите думи изведен на гърба на книжка с приказки от Ангел Каралийчев. Всички думи ми бяха познати и си дадох сметка, колко често ги употребявам, без да обръщам внимание, че това всъщност са стари думи. Например думата “разтребвам” – като разчиствам, или “барем” – дано пък, една много сладка дума за децата е може би “лани” – миналата година, миналото лято, както и “кравайче” – малка питка. За децата, които растат в чуждоезикова среда нещото, с което можем да ги спечелим са умалителните имена на думите. Говорете им с умалителни имена, защото малко езици го имат това. Например: “дай ми ръчичка”; “искаш ли малко хлебче”. Това е изключително свойство на нашия език, да можем да направим всяко нещо мъничко и привлекателно.
Светла: Аз обръщам повече внимание на думите събрани от теб, защото ми се иска да представим възможно повече от тях пред нашата общност? Аз самата имам любими като “изоглавен”, “ручам”, “дередже” и “лани” .
Вики: “Порязаница” тази дума ти си ми я изпращала, заради теб съм я публикувала в блога.
Светла: Да, това са думи от речника на моите баби и дядовци. Мен лично ме връщат в детството и едно приятно безгрижие. Но как успяваш да събереш толкова много думи? Забравих да кажа в блога ти, думите са над 350. Не всеки читател е активен участник в събирането. Как успяваш да ги подканиш да се разровят?
Вики: Истината е, че когато се натрупа едно известно съдържание в страницата, самите думи проговарят на читателите и ги подсещат за други. Хората са проактивни, няма нужда да им се напомня или да ги подсещам. От някоя дума са си припомнили своя лична история, станало им е топло, мило, свидно и така се сещат за нещо друго, което да ми кажат. Много хора ми пишат. Не успявам да публикувам всичко, което ми изпращат, защото аз пускам неща, които резонират с моето настроение или със сезоните навън. Трябва да намеря подходящата история, с която думата да бъде свързана и запомнена. Целта на блога не е просто да направя един речник и да дам значенията. Идеята е думата да бъде съживена и запазена с нещо лично и преживяно. Източниците са ми хората, книги на български автори или аз се сещам за дума в моето ежедневие.
Светла: Учителската професия, и особено практикуването ѝ в българските училища в чужбина, е до голяма степен възрожденска мисия, може ли да намериш дума и за тях от твоята колекция?
Вики: Първо да ги поздравя, учителството е призвание и мисия, не лека, много тежка. Това е нещо, което се прави с цяло сърце и трябва да се прави с много вяра и много любов към децата, и не на последно място с желание за едно непрекъснато себеусъвършенстване и разширяване на собствения хоризонт. Това е една от най-трудните и най-значими професии, както знаете, в Япония единствено учителите са тези, които не са се кланяли на императора. На нашите учители подарявам думата “буквам”, която означава “пламвам”, защото това е нещо, което те трябва да направят с искрата у всяко дете. Да я запалят. Това е истинското учителство – да пренесеш искрата от себе си в другия, да я поддържаш там, във времето, когато стоиш година, две или пет пред тези деца. Ние с тебе сме имали голямото щастие да имаме страхотни учители, страхотни будители, много са ни дали. Това пожелавам и на нашите деца – да срещнат такива. И на учителите – да букват пламъка, искрицата в тях, просто да я разпалват много силно.
Светла: Много ти благодаря! Аз имам една дума за теб, която моят съпруг използва, за мен беше непозната. Думата ми е “стирка” – парцал с дръжка за миене на под, или „моп“.
Вики: О, стирка… (смях) – знам, какво е… (смях), а в интерес на истината сега трябва да хвана стирката, защото голяма бомба е паднала вкъщи. (смях)
Светла: Моят подарък не е рози, но пък е практичен… (смях)
Вики: Това си е част от живота. Отвъд чистенето на душите и напредъка, трябва си и едно чистене на домовете с една стирка. (смях)