Home / Разни / Конференция „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина”, 25-27 април, гр. Виена, Австрия
single

Конференция „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина”, 25-27 април, гр. Виена, Австрия

На организираната от Министерсво на образованието и науката конференция за българските учлища в чужбина, тази година за пръв път присъстваха представители от нашето училище – Зорница Гоган / директор / и Мариана Монир / учител на 1 клас и подготвителна група / .

Виена е красив и зашеметяващ град, който не може да те остави безразличен към красотата на природата и архитектурните паметници, въплъщение на една богата история на отминала империя. Виена е и вдъхновяващ град, в който са творили поети и композитори, превръщайки го в една от световните столици на културата.

Именно Виена беше избрана за място на среща на българските учители зад граница, тези, които с възрожденска любов и отдаденост се стремят, давайки всичко от себе си да запазят българския език и култура в чужбина, превръщайки всяко училище извън България в средище на българщината.

Те попиха вдъхновение от атамосферата на австрйиската столица и отдадоха цялото си внимание и стремеж за решаване на наболелите въпроси на българското образование в чужбина. Те намериха форум за това на организираната от МОН и Асоциацията на българските училища в чужбина, с любезното съдействие на Посолството на Република България и българския културен институт във Виена, конференция на тема “Модели за качествено изучаване на български език в чужбина” . Тя се проведе на 25 – 27 април 2014 г.

Конференцията беше открита от проф. х.к. доц. Румяна Конева, директор на Българския културен институт “Дом Витгенщайн”. В работата ѝ участваха представители на Министерството на образованието и науката, училищни ръководители и учители от българските неделни училища в чужбина , представители на организациите на българите в чужбина. От българското училище “Азбука” в Дъблин, Ирландия присъстваха Зорница Гоган- училищен ръководител и Мариана Монир – учител в същото училище. С поздравление и пожелание за ползотворна работа към участниците се обърнаха министърът на образованието и науката проф.д-р Анелия Клисарова и н. пр. Елена Шекерлетова, посланик на РБългария в Австрия. Участниците бяха приветствани също от доц.д-р Боян Кулов, председател на АБУЧ, Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.

Както се разбира от темата на конференцията, основният акцент на събитието беше обсъждане, състояние и предложение за по-качествени модели на обучение на българския език в чужбина. Училищата по света, където родният език се преподава са 219 на брой, 179 от тях се подпомагат финансово от МОН с ПМС 334 за българските неделни училища в чужбина, а останалите работят без финансиране от МОН. Ежегодно преподаването за българските деца в чужбина се реализира в сътруднищество с МОН и неправителствения сектор в страната. Предоставят се учебници и материали. Анкетно проучване на Агенцията на българите в чужбина представя картата на българските образователни структури, невключени в постановление 334 на МОН.В анкетните карти основен въпрос поставен от агенцията е каква помощ очакват те от агенцията.

Основен момент и проблем за обсъждане в конференцията, подкрепен от всички учители – участници беше създаването на нови адаптирани учебни програми по БЕЛ за българските деца в чужбина. Трудността в преподаването идва от факта, че учителят се сблъсква с ученици с различно владеене на българския език – за едни той е роден език, за други е втори майчин, а за трети е чужд език. А адаптираните програми по български език трябва да се съобразяват с рамковите изисквания на министерството, с държавните образователни изисквания и с особеностите на четирите комуникативни акта – четене, писане, говорене и слушане, така че при завръщане от чужбина в родината си, ученикът да може да продължи обучението си в съответния клас (с признати класове от обучението в чужбина). Водещи принципи при създаването на тези програми са съобразяването със специфичната среда на обучение (различна за всяка страна поради различния език и култура на страната) и потребностите на учениците. А предоставените до сега учебници и помагала не постигат поставените цели. Адаптирана е програмата за обучение в чужбина като брой часове, но не и като учебен материал. Това беше мнението на учителите в българските училища зад граница. Затова представителите на МОН обещаха, че след провеждането на матурите за 2014 г. ще бъдат сформирани групи, които ще работят за създаването на такива учебни помагала. Желанието на учителите беше в тези работни групи непременно да бъдат включени и учители зад граница, които добре разбират спецификата на проблема.

На конференцията бяха споделени мнения, че методиката на обучението по български език в чужбина трябва да бъде смесица от методи спрямо конкретната среда и учителят да има автономност по отношение на методическите решения като се има предвид, че комуникативната конпетентност на детето не е базиранана на един единствен език. Децата се превръщат в “полифонични същества” (Юлия Кръстева) и затова е необходима вариативна методика за обучението по български език в чуждоезична среда. Статутът на българския език се променя – той се превръща в общностен, малцинствен език, а официалният език на страната , в която живее детето – в социализиращ личността език.

Съществено място в дискусиите беше отделено на мултимедийното обучение. Необходим е нов подход пред поколението на 21 век. Традиционният тип обучение води до загуба на мотивация от страна на децата, а новите интерактивни методи, въведени с помощта на новите технологии предоставят високо ниво на взуализация на учебното съдържание.

На конференцията отново беше поставен въпросът за дистанционно обучение на ученици и създаването на виртуална класна стая за отдалечените участници. Всеки един от нас може да си представи какво родолюбие и любов към българския език трябва да вдъхновява родителите, за да заведат детето си на българско училище, което е на два часа и половина път с кола – примери за това има не малко в българските училища в чужбина. Но за да се поддържа този интерес жив, могат да се улеснят и родители и деца с въвеждането на дистанционното обучение.

Възторг и преклонение предизвика изложението на Здравка Владова-Момчева от Лондон, чиито талант на поет и писател превръща един урок по старобългарска литература (считана за скучна материя) в празник за учениците и повод за развихряне на тяхното въображение със създаване на произведения в акростих.

Повдигнати бяха въпроси и към г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители за признаване на учителския стаж при пенсиониране на преподавателите в българските училища в чужбина, за което тя обеща пълно съдействие.

Решенията на конференцията бяха плод на предложенията на учителите и на представителите от страна на МОН и участващите организации. Решено беше да се продължи традицията за организиране на летен семинар в края на месец юли в София, по проблемите на преподаване на българския език в чужбина. Друго съществено решение беше решението за създаване работни групи за нови адаптирани програми. Проблем, който вълнуваше всички колеги, беше възможността за превръщането на българския език в чужбина в матуритетен език, възможност, която зависи изцяло от решението на ЕС и създаване на европейска езикова рамка за българския език. Друго предложение за решение е предложение за финансиране и създаване на групи от ученици, които не говорят български език. Също така ще предстои създаване на материали за дистанционно обучение с участие на учители- новатори и неговото въвеждане в българските училища зад граница. МОН ще съдейства за издаване на документ на същите за това, че те са легални институции в чужбина. Предвижда се провеждане на форум с участието на СБУ, ДАБУ, МОН, МВнР за дискутиране на модели за обучаемите и обучаващите в средното и висше образование, където отново на дневен ред ще бъдат поставени проблемите на българските училища в чужбина.

Наситената програма на конференцията във Виена доказа, според мен две неща:

Първо, че извън България има много учители, които влагат душа, сърце и талант за да запазят българския език и го превърнат в повод за гордост у децата, които обучават. Те считат това за своя възрожденска мисия и ги вдъхновява единствено любовта родината. И второ, в лицето на МОН, АБУЧ, Агенцията за българите в чужбина те намериха свои съмишленици и искрено се надяват взетите решения да се превърнат в действия. Защото по последни проучвания 30% от нашите нови първикласници тази година са деца, чиито роден език не е българският и дали българските институции, от които зависи образованието няма да бъдат изправени пред същите предизвикателства , пред които сме изправени ние – българските учители зад граница?

Мариана Монир

учител в Българско Училище “АЗБУКА”

Дъблин, Ирландия

 

 

 

Share this:

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.