Помагало за учениците от V и VI клас
Разработено от: Алина Радева
(Всички права запазени)
Накратко казано, когато трябва да правите анализ на литературно произведение първата стъпка е да направите увод. В него трябва накратко да запознаете читателя с текста и да го въведете в анализа, който правите. В нормално дългия анализ уводът е дълъг около седем-осем до девет реда.
Втората стъпка в писането на анализ е тезата. Тя е най-важната част от текста, който пишете (анализ, научен текст, доклад и др.). Тук трябва да разкриете разсъжденията по тази творба. В тезата можем да включите и цитати от произведението. Тезата обикновено е приблизително един-два листа.
Последната част в анализа е заключението. В него трябва да извлечете поуката от целия текст и накратко да обобщите това, което сте написали в анализа. Заключението е дълго около шест-седем реда.
Дотук с въведението по отношение на формата и количеството. За какво трябва да пишете във всяка една от трите основни части на литературния анализ:
1. Темата, по която трябва да пишете е винаги зададена като проблем, свързан с творбата;
2. От произведението се подбират само подходящите за темата моменти според проблема, по който се пише;
3. Подбраните моменти се подреждат по важност според темата, без да се спазва редът им в текста на произведението или тяхната последователност във времето;
4. Писмената работа се оформя с въвеждаща във темата част (увод), аргументативна или доказателствена част (изложение) и обобщителна (заключение). Оформя се теза.
5. Основната част от писмената работа – аргументативната част – представлява размисли върху следното:
– Какво разказва авторът?
– Как разказва?
– Защо разказва?
Разсъжденията трябва да засягат:
– образа на героя:
=> портрет
=> характер
=> реч
=> мотиви на поведение
=> отношение към околните
=> отношение към протичащите събития – описание на пейзаж и обстановка
– наблюдения върху авторовите изразни средства:
=> епитети
=> сравнение
=> метафора
=> градация
=> хипербола
=> антитеза
=> контраст
=> звукопис
=> реторични въпроси, възклицания, обръщения
– обяснения на:
=> сюжетните елементи на художествената творба: въвеждане на действието, завръзка, разгръщане на действието, кулминация, развръзка, епилог
=> композиционните особености на художествената творба: описания на пейзажа, обстановката, портретни описания, реч на героите, лирически отклонения, ретроспекции
– авторовият светоглед, позицията, изградена в художественото произведение
– посланието към читателя, авторовата идея (споделяне на мнение за добро и зло, красиво и грозно, възвишено и низко, трагично и комично, героично и др.).
Винаги, когато подхождате към анализирането да дадено произведение трябва да помислите върху две основни неща: индивидът и средата, защото средата оформя човека/твореца.
Какво е средата – социална, политическа, икономическа, културна (включваме и литературните влияния в частност), семейна (повлияна от горните + индивидуалността на родителите, ако са пораснали да станат индивидуалности).
Какво е съотношение между личността на автора и неговите произведения – как мирогледът и творческата му мощ играят важна роля (дали той пише импулсивно, записвайки моментните си настроения или осмисля и записва разбрани, изкристализирани неща).
Творбата не е само съдържание, но и форма. Така че изразните средства, художествените образи и композицията следва да се разглеждат като свидетелства за авторовото душевно състояние (в едно състояние ще пише поема, а в друго роман) … но и за външни влияния, понеже формата е и мода донякъде.
Ето елементите на естетическия анализ на творбата:
език,
стил,
художествени образи (алегорични, символични …),
художествените типове (национални, асоциални) – мотивировка на постъпките им,
дали и днес произведението има стойност,
доколко авторът е агитатор и публицист, доколко е поет и художник
каква е естетиката на времето