Мнения

Децата за училището

Всяка неделя срещам приятелите си и много се шегуваме и смеем. Приятелите ми са от България и допълват липсата ми за моята прекрасна родина. (Диана, 11 г.)

Аз харесвам българското училище, защото имам повече приятели, повече си уча езика и се забавлявам докато се уча, но българското училище не е само за учене, ние имаме и партита и представления. (Ани, 11 г.)

Училището организира много забавни тържества по големите празници като: Баба Марта и Коледа. На мен най-много ми хареса Коледния празник, защото всеки трябваше да избере какво да представи и аз свирех на флейта. (Ленард, 11 г.)

Според мен няма да забравя този ден и съм почти сигурна, че още ще го помня, когато стана стара, набръчкана баба. (Диана, 11 г.)

(Ани, 11 г.)

Родителите за училището

“Българското училище заема важно място в нашия живот. Щастливи сме, че го има, безрезервно подкрепяме и дълбоко вярваме в неговата мисия.” (Илияна, родител)

“Аз съм толкова щастлива като чуя 4-годишната си дъщеря, която разбира, но не говори български, да си пее “Пеят скачат палците” вечер след занимание в българското училище. А като ми каже съвсем сериозно, че тя като порастне, ще може да говори български като мен, направо се разтапям и си мисля как всичките усилия, които полагаме за училището, толкова си струват!” (Роси, родител)

“Децата ми посещават българското училище “Азбука” от месец септември 2009 година.
Ванеса е в предучилищната група с учител Надежда Кънчева, а Петър е в първи клас при Велина Тодорова.

За тях българският език не е основен и заниманията тук им предоставят щастливата възможност да научат повече и да се упражняват писмено и говоримо.

Като родител вече виждам и конкретни резултати: синът ми започна на чете и успя да напише всички коледни картички до приятели и роднини в България, а дъщеря ми просълзява дядо и баба като им пее на български език по телефона.

Българското неделно училище “Азбука” и културният образователен център са неуморни радетели на нашите древни традиции и култура. Тук децата направиха сурвачки и пожелаха Новата година да е мирна, спорна и щастлива. Тук сред глъч и веселба баба Марта им върза мартенички за здраве и късмет.

За моите малчугани всяка неделя е едно приятно събитие, очаквано с голямо удоволствие.

Благодаря ви, учители, за вашия ентусиазъм, всеотдайност и професионализъм.”

Вяра Гилеспи, родител

“През септември 2009 Катрина започна в предучилищната група на българското училище. След няколко месеца започна да се вижда интерес към училището, българските песни и танци и също така към българските народни приказки. За нас училището е отлично, учителките се отнасят към децата с голяма любов. А пък и родителите не сме забравени и спокойно си пием кафето и си разменяме по някоя българска насмешка и рецепта за българска гозба, та дори и да сме в Дъблин.”

(Дани, родител)

“Пристигнах в Ирландия с раздиращо ме чувство какво ще дам и с какво ще ощетя 6-годишната си малка дъщеря. Взех книжките “Моливко” със себе си. Неделното училище в Дъблин беше закрито. Едномесечните “наливания” на знания в детската главичка по време на летните ваканции не бяха достатъчни. Подкрепих безрезервно идеята за възобновяване на българското училище и записах дъщеря си. Чувствам се спокойно сега. Дъщеря ми расте и се формира като личност далеч от родината, но съчетава това с близостта до българския език, дух и култура.

Сърдечно благодаря на всички допринесли за това и пожелавам искрите на начинанието да запалят много български сърца.”

С признателност – Мария Димитрова

“В свят без граници познаването на българския език и традиции е привилегия и „отворена врата”. То дарява децата с по-широк мироглед и познание за корените им.” Десислава Дамянова (родител на дете от 1 клас)

Leave a Reply